1. Г-жо Илиева, кое поведение е агресивно?
Агресивно е онова поведение, насочено към човек или предмет с умишлено намерение да му причини болка.
2. Всеки човек ли се ражда с агресия?
Да, агресията е вродена. Човек е постоянен генератор на агресивна енергия. Спасението е изместването и по посока на сфери, които не са антисоциални.
3. Може ли човек да се научи на агресия?
Да, агресията се научава. Всеки човек има различен потенциал да научи определени форми на агресия.
4. Кои са главните въздействия за научаване на агресивните модели?
– На първо място семейството – малтретирането на детето от страна на родителите води до насилие срещу връстниците, а по-късно и върху собствените му деца.
– Субкултурни влияния – престъпността – особено в юношеска възраст провокира желанието за подражаване
– Влиянието на мас медиите – телевизионни сериали, компютърни и телевизионни игри, преса.
Във всички тези случаи детето се стреми да подражава на агресора – родител, връстник или медиен герой, защото в общия случай тяхното поведение е награждавано.
5. Трябва ли агресивното поведение да бъде наказано?
С детето внимателно и спокойно се дискутира възникналия проблем. Обяснява му се , че това което е извършило не е редно и съответно ще си понесе наказанието за стореното. Но винаги и във всички случаи се казва на детето защо го наказваме. Наблюдаването на агресивно поведение, което не е наказано увеличава желанието за подражаване.
6. Може ли спорта да уталожи агресивната енергия?
Да може, но спорт в който има агресия може да действа и като подстрекателство за подобно поведение.
7. Възможно ли е липсата на внимание от страна ана родителите да доведе до агресия при децата?
Да, това се среща доста често в училище. Родителите са ангажирани, работещи на две места, чувстват се изморени и в повечето случаи се получава така, че прибирайки се в къщи те нямат желание за разговори. Децата нямат с кой да споделят своите преживявания и случки от тяхното ежедневие. Те жадуват за родителско внимание и обич. И агресията се появявя като ВИК ЗА ПОМОЩ – „Татко, мамо, обърнете ми внимание, аз имам нужда от Вас!“
И накрая бих казала:
– Родители, говорете с вашите деца, те имат нужда от Вас!
– Избягвайте да предсказвате бъдещи провали.
– Говорете за лошото поведение обективно.
– Самите Вие не предприемайте защитни противодействия.
– Не искайте невъзможното.
– Очаквайте успех.
