На 19 октомври всяка година България отбелязва един важен ден – Денят на българския лекар. Този ден е посветен на всички медицински специалисти, които отдават живота и усилията си на опазването на здравето на населението. Целта е да се подчертае значението на медицинската професия и да се повиши обществената осведоменост относно здравеопазването В него се отдава почит на труда, посвещението и професионализма на лекарите.
Изборът на дата е свързан с празника на свети Иван Рилски, който е считан за патрон на българските лекари.
По предложение на Българския лекарски съюз, през 1995 година денят на св. Иван Рилски – 19 октомври, е обявен за ден на българския медицински работник. Този ден се отбелязва и като празник на миньорите, както и на Софийската духовна семинария.
Съгласно легендата, Свети Йоан Рилски Чудотворец е извършил множество чудеса през живота и след смъртта си: нахранил е овчари, излекувал е луд човек с молитвите си, изцелявал е от различни заболявания благочестиви хора и е опазил манастира със своята божествена сила. Поради това българските лекари са избрали светеца за свой покровител.
Свети Иван Рилски: духовен наставник и монах
Свети Иван Рилски е български духовен водач и монах. Смята се за най-великия български светец и отшелник, небесен защитник и покровител на българския народ, патрон и основател на най-голямото ставропигиално манастирско учреждение в България – Рилския манастир, патрон на българските будители, който още приживе е наричан „земен ангел“ и „небесен обитател“.
Според житиеписците, е роден в бобошевското село Скрино, вероятно през 876 г., и умира на 18 август 946 г. Той живее през епохата на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. Най-активните му години са по време на царуването на цар Петър I (927 – 969). Основният му празник в православния календар е Отчовден, който се чества на 19 октомври. В всичките 15 жития, написани през различни векове на старобългарски или църковнославянски език, както и в службите в чест на светеца, е използвано само неговото монашеско име Йоан.
Според биографиите му, до навършване на 25 години Иван Рилски е бил пастир. Въпреки това, в сърцето му винаги е горяла любов към Бога и желание за пълно отдаване на Него. След смъртта на родителите си, той раздава своята част от наследството на бедни и болни хора и се присъединява като послушник в манастира „Св. Димитър“, разположен под връх Руен в планината Влахина. Там получава богословско образование, изучава свещените текстове, получава духовнически сан и се подготвя за своята велика духовна мисия. Станал монах, той се посвещава на пост и молитва, като първоначално се установява във Витоша, а по-късно в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където основава манастир със същото име. Там той извършва множество чудеса, помага на нуждаещите се и изцелава от тежки недъзи
Неговата слава се разпространява далеч извън пределите на Рила планина, не само в България, а и в цяла Европа. Българският цар Петър I преминава разстоянието от 450 км от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Въпреки това, монахът отказва да се запознае с владетеля поради смирението си. Той приема плодовете, но не и златото, което царят му предлага, като му се покланя от разстояние. Това допълнително увеличава неговата слава и към него започват да прииждат ученици от всяка точка на България.
Почива на 18 август 946 година на възраст около 70 години. На този ден църквата отбелязва неговото успение. Той е погребан в притвора на църквата в каменна гробница, която е съхранена и до днешен ден.
Преди да си отиде от този свят, той се изтегля в пълна изолация и съставя своето „завещание“. Този Завет той предава на своите ученици на 25 март, по време на Благовещение, през 941 година. Запазеният текст, който е достигнал до нас чрез преписи от XVIII и XIX век, е наситен с множество цитати от Библията, включително от Стария и Новия завет. Според Иван Гошев, Заветът е сходен с Устава на Студийския манастир, изготвен от Теодор Студит в Цариград. Въпреки това, някои учени поставят под въпрос неговата автентичност и смятат, че е написан след XVII век.
Значението на професията
Лекарите играят ключова роля в обществото. Те не само че диагностицират и лекуват заболявания, но също така обучават пациентите как да поддържат здравословен начин на живот. Важно е да се отбележи, че медицината е динамична област, която постоянно се развива, и лекарите трябва да бъдат в крак с новите технологии и методи на лечение.
Основни задължения на лекаря:
- Диагностик – Установяване на заболявания и състояния.
- Лечение – Определяне на подходяща терапия и следене на ефективността ѝ.
- Образование – Информиране на пациентите относно превенцията на заболявания.
- Подкрепа – Психологическа и емоционална помощ на пациентите и техните семейства.
Как се отбелязва денят?
На деня на българския лекар обикновено се организират различни мероприятия, включващи:
- Тържества в болници и медицински учреждения.
- Провеждане на семинари и конференции, насочени към новостите в медицината.
- Публични лекции на известни специалисти, които споделят знания и опит.
Много хора използват този ден, за да изразят своята благодарност към лекарите, които са се грижи за тяхното здраве. Често се организират и инициативи за събиране на средства за подобряване на условията в здравните заведения.
Денят на българския лекар е не само повод за празнуване, но и възможност за размисъл относно важността на медицинската професия и ролята на лекарите в обществото. Този ден напомня на всички за значението на здравето и нуждата от уважение и подкрепа към медицинските специалисти, които ежедневно се борят за благополучието на своите пациенти.