Муковисцидоза, нарична още кистична фиброза на панкреаса, е тежко мултисистемно генетично автозомно-рецесивно заболяване, в чиято основа лежи дисфункция на екзокринните жлези. Среща се с най-голяма честота сред бялата раса.
Генът, чиято мутация е отговорна за муковисцидозата, е разположен върху дългото рамо на хромозома 7. Мутацията кодира погрешна продукция на белтък, формиращ канал за движение на хлоридите през мембраните на епителните клетки. Открити са много мутации на муковисцидозния ген, но над 70% от болните са носители на една и съща мутация. Хомозиготността на тази мутация води до тежката смесена форма на заболяването. При хетерозиготни родители рискът за болно дете е 25%, 50% ще бъдат също хетерозиготни носители и 25% – здрави хомозиготи.
Аномалията при муковисцидозата е свързана с нарушена регулация във функционирането на хлорните канали в клетъчната мембрана в апикалния край на секреторните епителни клетки. При нормални условия в лигавицата на дихателните пътища натриевите йони се секретират, последвани от хлорните и водата. Като резултат мукозата остава влажна. При муковисцидозата хлорния канал е блокиран и натрият и водата минавт в интерстициума за поддържане на електролитното равновесие. Секретите в дихателните пътища, гастроинтестиналния тракт и панкреаса имат ниско съдържание на натрий, хлор и вода. Поради блокиране абсорбцията на хлора, в каналите на потните жлези остава концентрирана солена пот.
Мукусните жлези продуцират големи количества жилав секрет, който полепва по дихателните пътища и блокира малките бронхи. Жилавия мукус се инфектира с различни микроорганизми с последващо възпаление. Секретите в дихателните пътща са най-често колонизирани от Haemophilus influenzae, Staphilococcus aureus, Pseudomonas aeruginosa и др. самостоятелно или в комбинация. Усложненията от страна на дихателната система са главната причина за смъртността при муковисцидозата.
Панкреатичните ензими не достигат дванадесетопръстника поради блокирането на панкреасните канали от гъстите секрети. В резултат се развива синдром на малабсорбция.
Потта на болните е с почти 5 пъти по-висока концентрация на натрий и хлор. Това стои в основата на диагностичния потен тест.
Клинична картина. Различават се три основи клинични форми на муковисцидоза: смесена (белодробно-ентерална), белодробна и ентерална. Бронхо-белодробните изменения преобладават в клиничната картина, определяйки прогнозата на над 90% от болните. Първите признаци от дихателната система се появяват у 60% от болните до 6-месечна възраст, у 80% – до 1 година и у 90% – до две годишна възраст. При 15% от болните муковисцидозата започва с ентерален синдром – хронична диария.
Най-ранните клинични прояви са тахипнеят и упоритата, мъчителна, коклюшоподобна и непродуктивна кашлица. Постепенно се наслояват и признаците на инфекцията, белодробната находка се обогатява с признаците на хроничната пневмония. Рентгенограмата в този стадий показва на фона на значително увеличената прозрачност на белите дробове участъци на хиповентилация и ателектаза, много често с дясновърхова локализация. Откроват се пръснати бронхопневмонични огнища
Под влияние на антибиотичното лечение настъпва временно подобрение, но дихателната недостатъчност се задълбочава и състоянието на болното прогресивно се влошава. При тежките случаи смъртта настъпва до края на първата година, а при по-леките заболяването може да еволюира 10-15 и повече години, но също завършва с картината на прогресираща белодробна и сърдечна недостатъчност. Към тази симптоматика се прибавят и признаците от страна на храносмилателната система и другите засегнати органи.
Ензимната панкеасна и чревна недостатъчност се наблюдава в 85% от болните. Това води до хронична малдигестия и вторичен малабсорбционен синдром. Най-тежко се смущава смилането на мазнините и белтъците и по-малко това на въглехидратите. По тази причина изпражненията са обилни, лъскави, зловонни. Независимо от повишения апетит у повечето болни нарушеното храносмилане закономерно води до хипотрофия и изоставане във физическото развитие.
Особени клинични форми на муковисцидозата са: оточно-анемичната форма при новородени и малки кърмачета, характеризираща се с генерализирани хипопротеинемични отоци и желязонедоимъчна анемия.
Диагноза. При всяко съмнение за муковисцидоза трябва да се направи потен тест – изследва се количеството на хлоридите в потта, събрана при спонтанно потоотделяне или стимулирано. Диагнозата муковисцидоза се счита сигурна при наличие поне на два от следните 4 критерия:
– фамилност
– хронична диария
– хронична пневмония
– положителен потен тест
