Оплождането при ин витро е лабораторният етап, при който яйцеклетките се срещат със сперматозоидите в контролирана среда. В практиката се използват два основни подхода – IVF и ICSI, а нормалното оплождане се потвърждава чрез наличие на два пронуклеуса (2PN).
Оплождане при IVF в лабораторни условия
Оплождането е осъществяването на контакт между половите клетки в подходяща среда. При ин витро този контакт се създава в лабораторни условия при контролирани параметри, които подпомагат процеса на оплождане.
Стандартният метод е IVF (in vitro fertilization). Яйцеклетката и сперматозоидите се поставят заедно в специална среда, а оплождането настъпва спонтанно между тях.
На следващия ден всяка яйцеклетка се изследва за признаци на оплождане. Ако има оплождане, в центъра на яйцеклетката се наблюдава образуване на два пронуклеуса (2PN). Единият съдържа генетичния материал от яйцеклетката, а другият – от сперматозоида.
IVF и ICSI – каква е разликата
При IVF сперматозоидите и яйцеклетката се поставят заедно, като оплождането се осъществява спонтанно. При ICSI (интрацитоплазмено инжектиране) ембриологът инжектира единичен сперматозоид директно в яйцеклетката с цел да се подпомогне получаването на ембриони.
Възможно е да няма нито една оплодена яйцеклетка при стандартен IVF. В тези случаи ембриолозите могат да приложат ICSI, за да се получат ембриони за последващ трансфер.
ICSI се прилага и когато броят на сперматозоидите е намален или има други показатели от спермалния анализ, които ограничават вероятността за спонтанно оплождане при стандартен IVF.
