Коклюш, наричан още пертусис или магарешка кашлица, е силно заразно заболяване, чиито симптоми могат да бъдат облекчени чрез имунизации. е остро заразно заболяване На дихателните пътища коклюшът има силно негативно въздействие, особено при деца, които не са ваксинирани. Причинява се от бактерията Bordetella pertussis. Протича с характерна конвулсивна кашлица често последвана от отделяне на гъсти слизести храчки.
Заболяването представлява респираторна инфекция, която може да се предаде по въздушно-капков път. може да бъде предотвратено чрез имунизация, възможни са реимунизации на определени интервали.
Коклюш – Етиопатогенеза:
Въпросите на патоимуногенезата на коклюша не са изяснени. Входната врата на заразата са въздухоносните пътища. Инкубационният период на коклюшът е 4-21 дена. Възрастовата структура на епидемичния процес преди въвеждане на имунопрофилактиката се характеризира с висок относителен дял на децата от 1 до 4 години, следвани от децата от 5 до 9 години. Ваксинират се срещу коклюш, дифтерия и тетанус.
По-рядко боледуват децата над 9 години. Сезонността е пролетно-лятна Тази закономерност се установява както в етапа преди въвеждане на имунопрофилактиката, така и в условията на масовата имунопрофилактика.
При коклюш извор на зараза е само болният, което подчертава необходимостта от своевременна ваксинация. Инфекцията има въздушно-капков механизъм на предаване. Секретът от горните дихателни пътища е жилав и оскъден и не разпространява заразата както при грипа, но в някои случаи на коклюш може да остава заразен. Най-голямо значение има битовият начин на заразяване в домашна обстановка и в детските целодневни и седмични затворени колективи. Природният фактор има ограничаващо влияние върху разпространението на болестта, но имунизации са ключови за предпазване. В тропическите страни коклюшът се среща по-рядко, благодарение на широко разпространената имунизация.
Коклюш – Диагноза:
Бактериологичната диагноза се поставя, като се изследват секрет и храчки от назофаринкса или директно се кашля на петри с хранителната среда на Борде и Жангу.
Симптоми
- Инкубационен период: 1 – 2 седмици след заразяване, преди да започнат пристъпите на кашлица. Важно е да знаем какви са симптомите на коклюш за навременна диагностика и как да се предпазим чрез ваксинации.
- Започва с лека суха кашлица
- Продължава с пристъпен характер и затруднено дишане
- Зачервяване на очите, посиняване на устни и език са сред симптомите на коклюш.
- Отделяне на жилави светли храчки след кашлицата също е един от какви са симптомите на коклюш.
- Тежест: Определя се от честотата и продължителността на пристъпите, които могат да бъдат придружени и от повръщане
- Усложнения: Бронхопневмония и в редки случаи пневмония, които могат да изискват реимунизации.
- Засягане на кърмачета и малки деца
- Профилактика и история
Коклюш- Лечение:
Болният е карантинен до клиничното му оздравяване, но не повече от 30 или 20 дена от започване на конвулсивната кашлица. Важно е болните да бъдат ваксинирани срещу коклюш, за да се предотвратят тежките форми на заболяването. На хоспитализация подлежат първите случаи, децата с усложнения и децата до 2 години по социални и други индикации. Ваксинират се срещу коклюш, дифтерия и тетанус. Контактните деца се наблюдават 14 дена.
История:
- 1905 година: Изолиран чист щам на Bordetella pertussis от Жул Борде и Октав Женгу, което е част от развитието на ваксинацията срещу тетанус и коклюш.
- 1919 година: Нобелова награда за изследванията на Жул Борде свързани с имунитета
- 2002 година: Разчетен геном на бактерията Bordetella pertussis, използвана за създаването на ваксината.
Коклюш – Профилактика:
Основно и най-ефективно профилактично средство срещу коклюш е специфичната имунопрофилактика, която включва ваксинации срещу тетанус и коклюш. Използва се комбинирана ваксина ДТК.
Коклюшът е сериозно заболяване, което се предава лесно и може да има тежки последици, особено за малките деца. Ваксинацията и ранното откриване на симптомите са от решаващо значение за контролиране на разпространението на това заболяване. Имунизациите също играят критична роля в предпазването на населението. Децата трябва редовно да бъдат ваксинирани, за да се предпазят от магарешката кашлица.
