Домашните работи са една малка част от дейностите, в които може да се помогне на дете с хиперактивност. Преди тях стои много работа и занимания, които подготвят ученика да се справя сам.
Бързото мислене, което подготвят ученика да се справя сам.
Бързото мислене, което е характерно за тези деца е съпроводено и с много въпроси. В повечето случаи те ви затрупват с тях и дори не успявате да ги чуете, защото те скачат от въпрос на въпрос. Ако отделяте повече време да отговаряте, да държите детето си за ръка и да си говорите, да се разхождате заедно и дълго да обяснявате, то правите много за детето си. Хубаво е всеки ден да имате вашето общо време за разходки и разговори.
В подготовката на уроците помощ трябва да бъде оказвана само тогава, когато детето наистина се нуждае от нея или я потърси само. За съжаление, изтъкването на знания от по-големи братя или сестри или пък от самите родители, често вреди, като прави детето зависимо от техните мнения и преценки. Добре е децата да бъдат подтиквани сами да разсъждават, обсъждат и предлагат варианти за решения на даден проблем. Грешките трябва да бъдат приемани като път за научаване на липсващите знания, а не да бъдат основа за непрекъснати назидателни забележки. Грешките са за това, за да се учим, но е необходимо внимание – често децата прибягват до това мото, за да се оправдаят за невежеството си.
Добре е съчетаването на писмени домашни с устни/разказвателни/ уроци. Детето трябва бъде оставено само да преценява откъде да започва с подготовката на уроците. Съставянето на точен план за деня би го улеснило и ориентирало в ангажиментите му.
Раздвижване и игра за 5-10 минути в почивките, както и лека закуска са необходими така, както и самата подготовка на уроците. Децата не трябва да бъдат лишавани от движение, само защото не са приключили с уроците си. Липсата на физическа активност само би влошило състоянието им. Всякакви движения, подскоци, кръгове с различни части на тялото в симетрична последователност са особено подходящи, т.е. наблягане на симетрията, синхрона, бавното темпо на изпълнение и повторения.
Към страничните занимания може да бъдат причислени игри, които успокояват и изискват концетрация- пъзел, домино, карти, зарчета, изрязване и моделиране на фигури от хартия, рисуване, всякакви занимания по изобразително изкуство и домашен бит и техника, към които те нямат особен интерес, точно защото не бива да се бърза. Добре се отразява изучаването на музикален инструмент.
Разбира се в областта на спорта – всякакви игри за баланс, с топки, гимнастика, танци, плуване, тенис на корт, йога за деца, чести разходки сред природата.
За “хиперактивните деца” е полезна не само похвалата за постигнатия добър резултат, но и за положеното старание и усилие. Важно за тях са добре подредените стаи и помещения; подредено работно място; съществуването на прости правила; “твърда, но мека ръка” от страна на грижещия се за тях човек.
От гледна точка на чувствата, “хиперактивните деца” се нуждаят от емоционална топлота; от чувство за защитеност, за принадлежност към останалите; от изтъкване на положителните страни в неговото поведение и постъпки; от привързаността към тях на някое животинче (куче, коте или др.), от успеха в училището и спорта. Тъй като “хиперактивните деца” реагират импулсивно и не могат да контролират поведението си, подходящи са всички познати техники на релаксация – автогенен тренинг, прогресивно мускулно отпускане, йога, дихателни упражнения.
Ако смятате, че не сте в състояние да се справите с проблемите на детето си, то съвет със специалист – педагог, занимаващ се с проблема, педиатър или терапевт, биха ви помогнали. Но всяка външна помощ трябва да бъде насочена към изграждане на самостоятелност у детето.
